вдишвам спокойствие

у дома...

там,

 където е сърцето

Спокойствие

Безгрижие

Вятър в опашките ти

Береш цветя, събираш шишарки

Раздаваш на непознати

Телефонът - в режим „без звук“

Не защото ще те събуди, ако звънне,

а защото вече не ми пука кой звъни

Само аз и ти

В цялата вселена

Толкова си първична, истинска и целеустремена

Искам и аз като теб

Да тичам без посоки

Защото е хубаво, да си свободен

И да правиш, каквото ти се прави

Мъдростта ти ме възхищава

Когато паднеш, бързаш да се изправиш,

за да не губиш време в пълзене, хленчене и рев

 Когато си щастлива, съм щастлива!

минало просто

Тъгата ми прозира като лятна блузка на момиче без сутиен. Всички ме виждат и гледат. Не ме заговарят, защото им е неудобно. Иначе съм добре.

 писмо до Диана

08.04.2011

Кривата на Щастието

Иво Иванов. 

Открих го, когато подготвях 

дипломната си работа по журналистика.

Безподобен в разказите си.

Събрани истории тук- 

в Кривата на Щастието.

Уж неща от спорта.

 Всъщност от Живота!

Тогава, когато говорим на различни езици. Нашият малък Вавилон.

Нищо не е както преди. Нищо не е въобще.

Тогава, когато страдаш от липса на внимание. Какво, да не си на шест?!

Не всички мои копчета работят. Престани да ме поправяш, аз съм си такава- счупена!

Тогава, когато едногодишно е целият ми свят!

С което си мълчим… на един и същ език!

the truth about love

 Нямам нищо общо с теб. Освен едно дете.

В град на призраци попадам. Недоизказаното сериозно уврежда вашето здраве!

Моето със сигурност. Заела съм се да разчиствам стари сметки.

Ще науча дъщеря си винаги да казва и прави онова, което чувства!

Грешка.

Тя ще ме научи!

Казват, че няма нужда да се тревожим как ще възпитаме децата си, защото те рано или късно ще заприличат на нас. Затова е по-добре да работим върху себе си.

Keep breathing…

Измъчени очи не ми се бяха случвали, откакто…

Разбрах- Хората от сегашното…могат да те изхвърлят от бъдещето.

Заличена съм с коректор! Даже не личи, че някога била съм. Едно замазано бяло.

Не искам повече да контактуваме- ми пише

Не намирам моето защо? Не намирам логика. Не намирам нищо.

Както се казваше в едно представление: Не можеш да накараш някой да те обича, само защото ти го обичаш!

Преброяване: приятел, упора,  обедно вълшебно, приятни разговори, споделяне, смях, уют….на минус!

Нямам какво да добавя. Понякога хората излизат от живота ти. Точка.

Така да мразя скърцащи врати...