Събуждам се в два през нощта. Боса и гладна приготвям макарони с босилек и сирене. Пижамено се взирам се в среднощните светлини. Чаршафени магистрали сънено пресичат лицето ми. Кадифена тишина обгръща топлата ми кожа. Чувам се как преглъщам и ми става смешно. Забавлявам се в безумието си. Та кой вечеря закуска?!
После сънувам оранжеви деца. Имат морковени коси и лунички. Оранжевото е балансиран цвят- съдържа равни дози червено и жълто.
Прекалила с босилека сънувам.



