pic

Фирмено обучение как да общувам с клиенти.

Два дни се учих да слушам. В крайна сметка, установих, че не чувам.

...

-          Искаш ли кафе?

-          Не.

-          Ще ти направя все пак...

***

-          За колко да навия алармата?

-          За седем.

-          Добре, навивам за седем без десет.

...

Цял живот живея в заблуда, че чувам, че нося хубави обувки и че съм метър и седемдесет висока. Все си мисля, че на другите жени не им се лющи лака, никога не пресоляват лещата и кексовете им се опичат не само отгоре...

В асансьора срещам момченце, води малко черно куче.

-          Как се казва кученцето?- питам и милвам меката му козинка.

-          Бари! То е мое!

-          И аз искам куче, но за сега имам само котка.

-          Ами като ти почине ... тогава може!

Смешно ми стана. Като ти почине каза...

Когато губиш, не знаеш какво печелиш!

Когато не чувам, не осъзнавам колко много виждам!



pic

Като храна с отрицателни калории са. За да общувам с тях, изразходвам повече енергия, отколкото получавам. Критични без покритие. Изискващи до безобразие и дразнещо. Колкото и да се старая, колкото и леко да стъпвам, колкото и да ми е изправен гърба, не мога да достигна желаното ниво. Една добра дума не каза. Тайно поправям правописните грешки във файла, защото ме е срам да й кажа, че има грешки. Усещам се като вулкан, скоро ще съм бедствие.

Изгубваме ли себе си в старанието си да сме перфектни?