Кучета и кучки

Избирам подарък за себе си. Искат да ми купят, не знаели какво.

Смеем се в офиса на куче пули. Оприличавам с раста и стирка едновременно.

После търсим куче шприц, което всъщност се оказва шпиц.

Кучки търсят кучета из google.

А докато Красива е заспала сладко, племенникът й крещи на квартално куче:

„Тихооо, ще събудиш моята Дидка! Само да си лайнал още веднъж!“

Лайнал...

Ще ме умори тоя Владо.

Ммда...От кучето ще се събуди. Не от крещенето.

Напоследък използвам блога като дневник, усещам се.

Обратното броене започна. Ще стягам багаж и ще се вълнувам.

Ще дишам чисто и сватбено.

Крайности

Два дни с три книги, прочетени една след  друга.

Очните ми ябълки болят като настъргани.

Три дни готвя рибно.

Риба на фурна. Риба на скара. Рибни хапки. Салта от риба.

Млъкнато ми е.

Рибата е виновна.

В неделя правя четири тренировки.

Яко пот, клинове и къпане.

Не се чуваме цял ден, на следващия говорим два часа.

С едно прекъсване от Globul.

Не сънувам нищо. Или сънувам.

Предстоят ми пет важни събития,

които ще се случат в два дни.

Всичко наведнъж. После скука.

Да спи върху ръката ми и да ми изтръпва искам.

В Сатурнова дупка съм.

Последните си пари давам за новата книга на Ваня и Люси. Докато плащам на касата в Orange си мисля, ако можех, сега бих тичала до вкъщи, за да започна да я чета вед-на-га! Вървя лудо усмихната. Тогава още не знаех, че малко по-късно, още на 11-та страница, щях да се разплача тихо, почти неутешимо, чак до 15-та, където вече ще се смея с глас. Тогава още не знаех, че по-късно щях да напиша в блог-а си:

Всичко е твое, от сърцето до Мон Блан.

Следпрочетено.

Нейните книги са моя терапия.

Толкова много Мен в Мила намерих.

Знам. И други ще се видят така.

И всяка ще го каже.

Но само аз сега. Само аз.

Еднакви сме ранени.

Въпросите еднакви.

Чия съм сега?

Как ли изглеждам без него?

Защо му е трябвала тя,

след като ние имахме всичко?

Нафантазиран шамар за другата.

Имах и аз.

Но аз обичам теб- му казвам.

Не, не мен! Себе си обичай, Мила!

Но аз обичам теб- му казвам.

Е, да, ама аз съм си по-важен!

Fade out. На тъгата ми по него.

На незнамсикой ден, скъпи, те пускам да си ходиш...

Така прави любовта. Тя е над нещата.

Цитатите са от романа "Мила Мерилин". Смях се и плаках през цялото време. Сливах се с думите и ставах мека и топла. Свалиха ми главата от кеф! Препоръчвам!



photo

Моята прекрасна Ди и нейният племеник творят смешки.

Карам я да му ги записва, много са ценни понеже!

 ***

-          Може ли да ми дадеш твоя делфин, да спя с него?- пита Влад

-          Може! – отговаря Ди и му подава плюшената играчка.

-          Благодаря ти, че съм щастлив!

(свихме си лафа и си го носим със здраве)

*** 

Влад: Кой пее? (той все я пита кой пее, някои ги запомня)

-          Риана- отговаря Ди.

-          Аааа...а тя...тази Риана...как се казва?

to be continued

naked soul



photo

Душата ми ексхибиционист

в шлифер от спомени,

размахва си тъжното,

пред очите на другите.



premières choses



снимка

             Хладна сутрин с разминаващи ме малки ученичета. Крачат бързо с големи раници и криви връзки. Сливам се в разговорите им. Приисква ми се да ги снимам тайно. Не посмявам. Първият учебен ден ми припомня първите неща at all...  Първият шамар от баща ми, когато му показах среден пръст. Първата ми двойка. По френски на диктовка, bien sûr. Първият път, когато обръснах главата си. Първият път, когато правих секс. Първият път, когато целунах момиче. Първото ми интервю за работа. Първият ми публикуван текст. Първото ми състезание. Първият път, когато го видях на сцената. Първото ми повишение. Първият път, когато карах кола. Първият ми спечелен медал. Първото ми сготвено. Първият пиърсинг. Първото влакче на ужасите. Първите ужаси въобще. Първите прекрасности... въобще!

Je Ne Regrette Rien...въобще!

Мила Мерилин

webcafe.bg

Най-после отново Ваня!
Очаквам безсънната нощ, в която ще се сливам с буквите...

снимка

Изнасилвам сетивата си. Пренасищам ги с чужди кожи и аромати. Приютявам ги вътре. Опитвам да затрупам усещането за Него с усещането за Други. Лъжа, че е приятно. Има нещо тъжно в теб- ми казва някой си. Затварям очи. Счупена Съм.

Twins

снимка

      Реших да споделя, много се смях понеже,

     как племеникът на Ди се вълнува от бебета...

      Разказвам с разрешение:

- Тате, тате, виж двама близнаци!- казва Влад, развълнуван от

   двойна количка за близнаци, която минава покрай него.

   След малко вижда количка с едно дете вътре и възкликва...

- Тате, тате, виж един близнац!!!

Изтъргана отвътре.

Офисна ограниченост.

Казват ваЛчер, Впредвид

и 

Aко иматИ времИ.

Цветовете избеляват.

Душата ми стафида.

Креативност нулева.

В атестацията отрицателното ми написали:

Служителят не е емоционално обвързан с работата си.

Poor Boss….

Не съм емоционално обвързана at all…

Ако Ви ближа задниците, Уважаеми,

ще ми ръждяса пиърсинга.

Дните ми еднакви!

Нека, нека са еднакви…

Еднакви.

Но с него.

След сутрешния крос записвам случилото се през август върху календара. Срещи с никога невиждани приятели. Вълнуващо и лично. Една от най-добрите ми приятелки е бременна. Не че имам много. Само две. През октомври ще е в бяло и ще каже силно Да. ASS- Happy Tree Friends. Ще плачем трите заедно от щастие и вените на челата ни ще се пресичат. Замислям се за смисъла на блог-а ми. Трябва да имаш тема, ми беше казал той, във времето, когато ми казваше. Тема… Я си гледай работата! Парушев казва, че мой си пишем к‘во си искаме, без правила, условности и жанр. А Парушев е ебасипичаебаси и никога не би ме зарязал, за да си е по-важен. So, мисли облечени в думи by Atina.

Благодаря на всички, които ме четете! Дори без тема.

За Радослав Парушев- Чарли Още Тук и Повече Тук