Навира щипки в устата ми, докато правя коремни преси на пода. Свободна е…да пълзи, да се катери, да яде кал, шишарки, кокичета, да събира мъх и камъчета в юмруците си. Нямам изречения Ще паднеш, Не яж това, Ще се изцапаш…Оставям я да се опари на горещия радиатор, да прещипе пръсти на шкафа с дрехи, да падне, ако не внимава къде стъпва….Такава майка съм!

Мъжете обичали с очите си, а жените с ушите. Значи той обича клинове с повърнато, прибрана в небрежна плитка коса и несвеж тен. Аз обичам Сърдита ли си или пак си изморена? Ако оставиш лимон до портокал, лимонът става оранжев. Ако стоя дълго време до теб, в какво ли ще се превърна…

Видях как се усмихвам изкуствено. Как роклята очертава бедрата ми. Личи ми, всичко ми личи на мен- притеснението, непукизма, смеха, изкуственото…На празник с непонятна музика. Няма как …дасъмсебеси. Оставете ме да се катеря, да ям шишарки и кокичета, да събирам мъх и камъчета….

Да ми се гледа през прозореца искам!