…
След тебе оцелявам
и оставам половин човек –
прикована към леглото на подробностите,
неподвижна от кожата навътре,
сляпа за летящите мъже наоколо,
непромълвяваща и името си даже и т. н.
…

Из: Съскане за сбогом

Ина Григорова “100 те часа на денонощието”

.......

Среднощен рев до посиняване.

Сутрешен крос до изгрев.

Сегашно пречистено до леко.

Закъснява ми трета седмица.

Тест за бременост. Черти в очакване. Ако сега бяхме заедно.

Но...Няма да нося неговото дете. Утробата ми празна.

Добре дошъл в моя свят

Нещо позитивно ми се искаше.

 Понякога трябва да преосмислиш нещата,

 за които си мислиш, че си си мислил.

                                                                 Мечо Пух

След 18 Следва 20

Прескачам 19-ти в календара.
Не отбелязвам нищо там.
Този ден не съществува.

but sometimes it hurts instead...

ADELE "Someone Like You"

Album: 21

Бунтът на А.

punk girl here

По ръба се искам.

Безобразна. Несъобразителна. Дивачка.

Плащат ми да съм любезна. Псувам ги на ум.

Изгубвам се в превода. Цветовете търся.

Бунтувам се във подреденото.

Хаос размазан от думи.

Не мога да събера душата в тялото си.

Остригала косата си. Да се превърна във начало. Искам.

Поне едно е сигурно. Времето след него е.

Театрите не ме вълнуват вече.

after her

тъничка. красива. тиха и добра. с прекрасно чувство за хумор. цветовете й винаги изгладени. тя- летяща и разсеяна.

Пътува за София.
Смяхме се до последно преди да я изпратя. След нея- празно и тихо. Бирата в хладилника с нейни отпечатъци. Използва малко грим и странни глаголи. Много храна, много смях и много тя. Обещава отново да дойде.
Събирам й пясък в бутилка.
Снимам луната в ръцете й.
Сега си лягам. Утре ще будя само себе си.

waiting for

снимка: тук

      Тя пристига утре. Познавам я от пет години, а съм я виждала само на снимки. Вълнувам се! Почиствам апартамента, сменям завивките и освобождавам място за нейните дрехи в гардероба. Купувам й пепелник, уча се да готвя мусака и проучвам любимата й бира. Ще се смеем и ще се вторачваме една в друга цяла седмица.
-Сънувах, че ме посрещаш!- ми пише днес - До тук много добре. Обаче беше облечена в кимоно?!

Тя още не знае, че сънят й ще се сбъдне.

Утре на гарата ще чака момиче облечено в кимоно...

След такъв тренировъчен лагер, няма как да съм същата. Друга съм вече. Пречистена и преродена. Косата ми отново расте. Кожата ми диша. Клетките сменени. Енергията ми отново прибрана, точно под пъпа. Мъдростта, която дишах. Сълзите ме измиха. Докоснах се до велик човек- гледах, говорих, попивах го! Той имаше отговори на всички въпроси. И аз търсещата- намерих! Японският мъдрец взе ръката ми в своята и каза: „Най-важно е да имаш сърце!“

И някъде там, измежду тежките тренировки, пролятата пот и учестеното дишане- преодолях себе си и простих!