В 2014 оставям:

• Чувството за вина, когато излизам без детето. Случвало ми се е точно веднъж. Не е здравословно за никой, така че, оставям виновното тук.
•   Прекалената докачливост, дребнавост, сърденето за малки неща, обидчивостта, когато не разбирам чуждия хумор. От хормоните е, така се оправдавах! От бременността е. От преумора е. От недоспиване е…Еее! Стига вече!
•   Излишните килограми, дори няколко, които ми трябват. Тайната е: балансирано разделно хранене, спорт, прохождащо дете.
•  Колебливостта. Много ми се иска да се отърва от нея, преследва ме цял живот. Сериозни дилеми решавам за секунди, но трябва ли да избера нещо от менюто в ресторанта, минават векове и накрая пак не съм сигурна, че точно поръчаното искам да ям.
• Пренебрегването на него. Отдалечихме се след раждането на  детето, не мислиш ли?- питам го. „Само физически!“- ми отговаря. Дано да е така. Грижите за малкия човек са като лавина за отношенията между мъжа и жената. Стихия! Опитваш се да оцелееш, да не те затрупа, да се стоплиш след. Всеки иска усмихнато лице, когато се прибира у дома!

Термометърът на връзката ни падна зад дивана. Като луда търся признаци на замръзване. Подарявам ти шапка и шал и те умолявам да ги носиш. Който е казал, че детето сближава двама души, явно няма деца. Жонглирането с ролите на жена, майка, домакиня и съпруга е …циркаджийска работа! Майчинството е някакъв интересен вид самота. Общуваш неандерталски. Обичаш безусловно. Паднало листо, цветно копче, пластмасова капачка, пакет носни кърпички, празна бутилка от минерална вода, картонена опаковка, запалена лампа, ключовете от колата…Уча се от дъщеря ни, да се радвам на дребните неща! Сетивата ми са съвършени! Децата ни избират. Те са наши учители! Най-прекрасното й качество, на което се възхищавам и искам да притежавам, е да забравя бързо лошото!

Иначе

Панаирът на книгата мина без мен. Моите издания няма да имат автограф от автора. Ще са с повърнат спанак.

Бях си набелязала два филма, които да гледам. Не гледах нито един.

Развих зависимост да правя снимки.

С появата на детето, разбрах ,че мога да обичам някой, без дори да го познавам.

И е хубаво! И няма нищо страшно! И никога няма да бъде „както преди“!

…

Всичко да имаш,

нищо да нямаш,

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,

нищо да вземаш.

…

Всичко!

-Това ти остава!!!

                            Блага Димитрова