photo by Anka Zhuravleva

В послушните тихи моменти премълчавам бури и природни бедствия.

По дланта ми малки птички образувани от стиснати нокти летят.

С кухненски миксер разбиваш разранените ми вътрешности до хомогенна смес и в нови формички изливаш и печеш на умерена температура.

Дните ни заедно са като кучешки години- една се равнява на седем.

Подреждаш Рубик куб-а на душата ми по цветове, така че да съвпадат.

Непишеща съм напоследък, по картички и разхвърляни бележки само. Понякога съм бяла и добра. И с риск да се изгубя те намирам.

Закъсняло обичам те се пребива по стълбите на коридора,

точно на осемнадесети декември към един през нощта.

Закъсняло хубаво, не е на хубаво...

...

Равносметките наближават, новите обещания също.



photography by nina-y

забременява ме с женственост

в утробата ми растат лакирани нокти и високи токчета

раждам красота и нетипичност

да вървя изправена ме учи

да съм нежна искам

жената в мен- терминът й скоро

ако я родя

ще ме обичаш ли вечно

страх ме е

сираче не ми се живее

убиец още по-малко





Tim Walker Photography

Спя негушната и развита. Раменете ми студени.

Сутрин къдриците по главата ми

сочат всички посоки, в които се лутам.

Лабиринт.

Ще науча всички знаци наизуст,

за да намирам пътя към теб винаги.

Провалям се на теста с граховото зърно.

Търся женското си. Да го показвам вече мога.

Ако казваш обичам те прекалено често,

изгубват ли думите смисъл?