юни 21, 2015


вдишвам спокойствие
у дома...
там,
 където е сърцето

юни 18, 2015




Спокойствие
Безгрижие
Вятър в опашките ти
Береш цветя, събираш шишарки
Раздаваш на непознати
Телефонът - в режим „без звук“
Не защото ще те събуди, ако звънне,
а защото вече не ми пука кой звъни
Само аз и ти
В цялата вселена
Толкова си първична, истинска и целеустремена
Искам и аз като теб
Да тичам без посоки
Защото е хубаво, да си свободен
И да правиш, каквото ти се прави
Мъдростта ти ме възхищава
Когато паднеш, бързаш да се изправиш,
за да не губиш време в пълзене, хленчене и рев

 Когато си щастлива, съм щастлива!

юни 16, 2015

минало просто

Тъгата ми прозира като лятна блузка на момиче без сутиен. Всички ме виждат и гледат. Не ме заговарят, защото им е неудобно. Иначе съм добре.

 писмо до Диана
08.04.2011



юни 13, 2015

Кривата на Щастието



Иво Иванов. 
Открих го, когато подготвях 
дипломната си работа по журналистика.
Безподобен в разказите си.
Събрани истории тук- 
в Кривата на Щастието.
Уж неща от спорта.
 Всъщност от Живота!

май 23, 2015

Тогава, когато говорим на различни езици. Нашият малък Вавилон.
Нищо не е както преди. Нищо не е въобще.
Тогава, когато страдаш от липса на внимание. Какво, да не си на шест?!
Не всички мои копчета работят. Престани да ме поправяш, аз съм си такава- счупена!
Тогава, когато едногодишно е целият ми свят!

С което си мълчим… на един и същ език!

май 15, 2015

the truth about love

 Нямам нищо общо с теб. Освен едно дете.

април 21, 2015



В град на призраци попадам. Недоизказаното сериозно уврежда вашето здраве!
Моето със сигурност. Заела съм се да разчиствам стари сметки.
Ще науча дъщеря си винаги да казва и прави онова, което чувства!
Грешка.
Тя ще ме научи!
Казват, че няма нужда да се тревожим как ще възпитаме децата си, защото те рано или късно ще заприличат на нас. Затова е по-добре да работим върху себе си.

Keep breathing…

Измъчени очи не ми се бяха случвали, откакто…
Разбрах- Хората от сегашното…могат да те изхвърлят от бъдещето.
Заличена съм с коректор! Даже не личи, че някога била съм. Едно замазано бяло.
Не искам повече да контактуваме- ми пише
Не намирам моето защо? Не намирам логика. Не намирам нищо.
Както се казваше в едно представление: Не можеш да накараш някой да те обича, само защото ти го обичаш!
Преброяване: приятел, упора,  обедно вълшебно, приятни разговори, споделяне, смях, уют….на минус!
Нямам какво да добавя. Понякога хората излизат от живота ти. Точка.



Така да мразя скърцащи врати...





март 06, 2015



Навира щипки в устата ми, докато правя коремни преси на пода. Свободна е…да пълзи, да се катери, да яде кал, шишарки, кокичета, да събира мъх и камъчета в юмруците си. Нямам изречения Ще паднеш, Не яж това, Ще се изцапаш…Оставям я да се опари на горещия радиатор, да прещипе пръсти на шкафа с дрехи, да падне, ако не внимава къде стъпва….Такава майка съм!

Мъжете обичали с очите си, а жените с ушите. Значи той обича клинове с повърнато, прибрана в небрежна плитка коса и несвеж тен. Аз обичам Сърдита ли си или пак си изморена? Ако оставиш лимон до портокал, лимонът става оранжев. Ако стоя дълго време до теб, в какво ли ще се превърна…

Видях как се усмихвам изкуствено. Как роклята очертава бедрата ми. Личи ми, всичко ми личи на мен- притеснението, непукизма, смеха, изкуственото…На празник с непонятна музика. Няма как …дасъмсебеси. Оставете ме да се катеря, да ям шишарки и кокичета, да събирам мъх и камъчета….

Да ми се гледа през прозореца искам!

декември 31, 2014

В 2014 оставям:
  • Чувството за вина, когато излизам без детето. Случвало ми се е точно веднъж. Не е здравословно за никой, така че, оставям виновното тук.
  •   Прекалената докачливост, дребнавост, сърденето за малки неща, обидчивостта, когато не разбирам чуждия хумор. От хормоните е, така се оправдавах! От бременността е. От преумора е. От недоспиване е…Еее! Стига вече!
  •   Излишните килограми, дори няколко, които ми трябват. Тайната е: балансирано разделно хранене, спорт, прохождащо дете.
  •  Колебливостта. Много ми се иска да се отърва от нея, преследва ме цял живот. Сериозни дилеми решавам за секунди, но трябва ли да избера нещо от менюто в ресторанта, минават векове и накрая пак не съм сигурна, че точно поръчаното искам да ям.
  • Пренебрегването на него. Отдалечихме се след раждането на  детето, не мислиш ли?- питам го. „Само физически!“- ми отговаря. Дано да е така. Грижите за малкия човек са като лавина за отношенията между мъжа и жената. Стихия! Опитваш се да оцелееш, да не те затрупа, да се стоплиш след. Всеки иска усмихнато лице, когато се прибира у дома!

декември 30, 2014

Термометърът на връзката ни падна зад дивана. Като луда търся признаци на замръзване. Подарявам ти шапка и шал и те умолявам да ги носиш. Който е казал, че детето сближава двама души, явно няма деца. Жонглирането с ролите на жена, майка, домакиня и съпруга е …циркаджийска работа! Майчинството е някакъв интересен вид самота. Общуваш неандерталски. Обичаш безусловно. Паднало листо, цветно копче, пластмасова капачка, пакет носни кърпички, празна бутилка от минерална вода, картонена опаковка, запалена лампа, ключовете от колата…Уча се от дъщеря ни, да се радвам на дребните неща! Сетивата ми са съвършени! Децата ни избират. Те са наши учители! Най-прекрасното й качество, на което се възхищавам и искам да притежавам, е да забравя бързо лошото!
Иначе
Панаирът на книгата мина без мен. Моите издания няма да имат автограф от автора. Ще са с повърнат спанак.
Бях си набелязала два филма, които да гледам. Не гледах нито един.
Развих зависимост да правя снимки.
С появата на детето, разбрах ,че мога да обичам някой, без дори да го познавам.
И е хубаво! И няма нищо страшно! И никога няма да бъде „както преди“!
…

декември 14, 2014

Всичко да имаш,

нищо да нямаш,

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,

нищо да вземаш.

…

Всичко!

-Това ти остава!!!




                            Блага Димитрова

октомври 06, 2014

The File Doesn't Exist


Това, че те обичам, няма нищо общо с теб…
Обитавам собствените си състояния, гоним се, надлъгваме.
Натъпкала съм усмивките си като памук в неподходящ размер обувка!
Остави ме да се боря с хормоните си и да избирам бавно сурови ядки в магазина. Не ми пипай хаоса и не ме убеждавай как се чувствам!
Файлът на животът ми преди не съществува!
Имам „едно детско спане“ време , за да: се къпя, храня, гладя, чистя, готвя, чета, пиша…И винаги трябва да избирам кое да отпадне!
Искам и аз като нея да изучавам тепърва света! Интересът ми куца.
Напоследък имам: здрав гръб, издръжливи ръце и железни нерви.
Скучна съм! И отегчителна!
Как никога не успявам да прескоча тези сатурнови дупки?!
Да се изкъпя бавно- това си пожелах в деня.
Онези, които ме забравиха, са…онези, които ме забравиха!
Не ми звънете и догодина!
Това, че ви обичам, няма нищо общо с вас!
The file doesn't exist!!!



май 30, 2014

Ху Ем Ай ?

Нетърпението ти е нетърпимо. Умората е прът в спиците на трезвото ми мислене. Приемам се за нормална, но той  лудият не осъзнава, че е луд. Искам да съм впити нокти във врата ти, ама така не се обича. Да те управлявам с дистанционно! Бременните ми дрехи ВЕЧЕ не ми стават,а предишните- ВСЕ ОЩЕ. Напоследък нищо не ми става...Предстои да опозная Палечките в мен. Нова Съм Си.Чета на дъщеря ни Физика на Тъгата. Усмихва се, несъзнателно казват. Не вярвам. Тя вижда ангели...Все още!

май 02, 2014

инсомния

Избра да се роди точно преди месец. 
Има големи бузи и много коса.
 Сякаш беше вчера денят прекаран в контракции.
 Благодаря на Бог, на дългите години спорт 
и на акушерката, която избрах, защото родих като по учебник.
Да я прегръщам, когато е сънена и топла, 
да слушам звуците, които издава, когато я кърмя,
 да вдишвам аромата й на бебе,
 да заспиваме и двете върху сърцето на баща й...
 Обичането придобива нова форма.

-Здравей клонирана жено!- ми пише Диана- а аз се смея на вечните й смешки.


Когато родих, се обадих на мама, за да й се извиня!





март 26, 2014

в очакване

Многостна ще стана скоро. Точно като Алиса.
Завършена.
Търся си спокойствието, изисквам го...
 Позитивно е онова, към което се стремя.
Нямам време за чернови.  Веднъж ще е.
Опознавам се отново.

Мечтая тесни рокли и дълъг маникюр.
Няма нищо по-вълшебно от вътрешността ми!
Говоря й.
Кротушка е...

 ако не прекалявам с шоколада.

февруари 03, 2014

Je Veux


януари 18, 2014

About time

Ако тогава
не ме беше убил от необичане,
сега нямаше да бъда преродена, излекувана, готова.
Ако тогава
не бях отрязала косата си от мъка,
 сега нямаше да ми расте такава хубава и къдрава.
Ако тогава
 не беше предпочел себе си пред нас,
сега нямаше да живея тук, с нова любов и в мен да расте живот.
Това, че спря да ме обичаш и ме счупи,
е най-хубавото нещо, което си ми причинявал!

януари 13, 2014

сърцето ми със теб тупти...

 
 
Нулева талия и сексапил.
 Болки в гърба и заспиване в седем.
Липсват ми тренировките и
възможността сама да лакирам ноктите на краката си.
Но нося теб със мен и ...
Днес за първи път видях как отваряш очи и смучеш палеца си.
Вълшебство е това, вярвам!
Сутрешният фреш от портокали.
Ритниците ти.
Моят профил.
Първата ти ехографска снимка.
Музиката, на която танцуваме.
Когато баща ти те целува през корема ми.
Сърцето ми със теб тупти...
 
Била ли съм някога по- многостна?
 

декември 22, 2013

Дефинирам Щастие

Малко момиченце гони пеперудите в корема ми.
През деня е тиха.
Вечер танцува по вътрешността ми.
Приятно е да я нося. Никога не съм сама.
Пускам й музика. Танцувам внимателно.
 
Избрала е нас!
 
Да я кръстим Алиса, му казвам.
-По-добре Мечо Пух, отговаря...
 
В курса по йога трябваше да дефинираме Щастието...
Малко момиченце гони пеперудите в корема ми.
Дефинирам.
 

юли 08, 2013

homeless

Нараненото ми
си стои на стълбите,
пуши цигара
пребито и смачкано.
Защо се държиш толкова гадно?!?
-Не знам. - отговаря.
Усещам, че не дишам. Бездомна съм!
Като скорпионът, който ухапал жабата,
докато тя го пренасяла през реката.
- Защо ме ухапа?- попитала жабата.-
Сега и двамата ще умрем...
- Не знам.-отговорил скорпионът.-
Просто съм си такъв.