септември 21, 2011

Последните си пари давам за новата книга на Ваня и Люси. Докато плащам на касата в Orange си мисля, ако можех, сега бих тичала до вкъщи, за да започна да я чета вед-на-га! Вървя лудо усмихната. Тогава още не знаех, че малко по-късно, още на 11-та страница, щях да се разплача тихо, почти неутешимо, чак до 15-та, където вече ще се смея с глас. Тогава още не знаех, че по-късно щях да напиша в блог-а си:

Всичко е твое, от сърцето до Мон Блан.

Следпрочетено.
Нейните книги са моя терапия.
Толкова много Мен в Мила намерих.
Знам. И други ще се видят така.
И всяка ще го каже.
Но само аз сега. Само аз.
Еднакви сме ранени.
Въпросите еднакви.
Чия съм сега?
Как ли изглеждам без него?
Защо му е трябвала тя,
след като ние имахме всичко?
Нафантазиран шамар за другата.
Имах и аз.
Но аз обичам теб- му казвам.
Не, не мен! Себе си обичай, Мила!
Но аз обичам теб- му казвам.
Е, да, ама аз съм си по-важен!
Fade out. На тъгата ми по него.
На незнамсикой ден, скъпи, те пускам да си ходиш...
Така прави любовта. Тя е над нещата.

Цитатите са от романа "Мила Мерилин". Смях се и плаках през цялото време. Сливах се с думите и ставах мека и топла. Свалиха ми главата от кеф! Препоръчвам!



септември 20, 2011

photo

Моята прекрасна Ди и нейният племеник творят смешки.
Карам я да му ги записва, много са ценни понеже!
 ***
-          Може ли да ми дадеш твоя делфин, да спя с него?- пита Влад
-          Може! – отговаря Ди и му подава плюшената играчка.
-          Благодаря ти, че съм щастлив!
(свихме си лафа и си го носим със здраве)

*** 
Влад: Кой пее? (той все я пита кой пее, някои ги запомня)
-          Риана- отговаря Ди.
-          Аааа...а тя...тази Риана...как се казва?
to be continued



септември 19, 2011

naked soul


photo


Душата ми ексхибиционист
в шлифер от спомени,
размахва си тъжното,
пред очите на другите.


септември 16, 2011

premières choses


             Хладна сутрин с разминаващи ме малки ученичета. Крачат бързо с големи раници и криви връзки. Сливам се в разговорите им. Приисква ми се да ги снимам тайно. Не посмявам. Първият учебен ден ми припомня първите неща at all...  Първият шамар от баща ми, когато му показах среден пръст. Първата ми двойка. По френски на диктовка, bien sûr. Първият път, когато обръснах главата си. Първият път, когато правих секс. Първият път, когато целунах момиче. Първото ми интервю за работа. Първият ми публикуван текст. Първото ми състезание. Първият път, когато го видях на сцената. Първото ми повишение. Първият път, когато карах кола. Първият ми спечелен медал. Първото ми сготвено. Първият пиърсинг. Първото влакче на ужасите. Първите ужаси въобще. Първите прекрасности... въобще!
Je Ne Regrette Rien...въобще!

септември 15, 2011

Мила Мерилин

webcafe.bg
Най-после отново Ваня!
Очаквам безсънната нощ, в която ще се сливам с буквите...

септември 13, 2011

снимка

Изнасилвам сетивата си. Пренасищам ги с чужди кожи и аромати. Приютявам ги вътре. Опитвам да затрупам усещането за Него с усещането за Други. Лъжа, че е приятно. Има нещо тъжно в теб- ми казва някой си. Затварям очи. Счупена Съм.

септември 07, 2011

Twins

снимка
      Реших да споделя, много се смях понеже,
     как племеникът на Ди се вълнува от бебета...
      Разказвам с разрешение:

- Тате, тате, виж двама близнаци!- казва Влад, развълнуван от
   двойна количка за близнаци, която минава покрай него.
   След малко вижда количка с едно дете вътре и възкликва...
- Тате, тате, виж един близнац!!!