октомври 20, 2011

Rolling in the Deep - Adele Acoustic Cover (Jorge and Alexa Narvaez) 
Баща и дъщеря. Умиляват ме.
Припомням си как Той искаше да пее с нашата дъщеря, да я учи да свири на китара и да милва къдравата й коса.
Минало Невъзможно.

октомври 19, 2011


октомври 17, 2011

Within Whispers

Новият албум на Ruth Koleva - "Within Whispers" може да чуете тук: http://soundcloud.com/ruthmusic/sets/within-whispers/ 
Поздрав с "Защо"

октомври 10, 2011

picture here 

 
Сгушена  навътре към кожата.
Още има палачинки в мен от снощи.
Приготвя тя с Любов и Невъзможност.
Имам повече изисквания към палачинките и таратора,
отколкото към хората в живота си.
Събуждам се тревожна.
Оставям Adele да ми пее от алармата на телефона.
Кой нормален избира да се буди с тъжна песен?!
Настъпано ми е като на есенно листо.
Вали по мен и студ, и нетърпимост.
Олющва ми се лака...
Натежавам...
Всичко ми е яко шит!
днес Позитивно ми е Невъзможно.


октомври 07, 2011

В денят на усмивката ме усмихнаха


снимка тук


Рафа, заспала в сака ми за фитнес.
Компанията на протеиновия ми шейк.
Обещан масаж на раменете ми след тренировка.
Лицето на шефката, когато ме видя по спортни шорти в офиса.
Лицето на момчето от кафе автомата,
когато ме видя да събувам шортите, за да се преоблека.
Поръчана салата по интернет,
която сякаш дойде преди да натисна Send.
Правописна грешка на колега.
Удобни кецове.
Мократа ми коса.
Моята и нейните сутиени.
И един изчезнал климатик.


Отблизо

Ако разплаква както филма Closer 
ще е нечовешки добро представление!
Премиера Утре. Театър Възраждане. 19 часа.


от Патрик Марбър
Театър "Възраждане"
Превод: Искра Ангелова и проф. Пламен Марков

Режисьор: проф. Здравко Митков
Сценография и костюми: Невяна Кавалджиева
С: Рая Пеева, Мариана Жикич, Даниел Цочев, Роберт Янакиев


Снимка: Георги Златарев


октомври 04, 2011


снимка



Лакирам си ноктите за нея.
Слагам й цвете в косата.
Красива и Влюбена! В семпла бяла рокля.
Продавам булката за десет лицеви упори.
Кой ме сложи мен да пазя...
Нейното Да. Разплаква.
Нежно, сигурно Да.
Дробовете ми не стигат да събера родопския въздух.
Сетивата ми се отварят. Небето също.
Тогава, когато стоеше на онази люлка...
Толкова спокойна те искам.- ми казва