юни 16, 2015

минало просто

Тъгата ми прозира като лятна блузка на момиче без сутиен. Всички ме виждат и гледат. Не ме заговарят, защото им е неудобно. Иначе съм добре.

 писмо до Диана
08.04.2011



юни 13, 2015

Кривата на Щастието



Иво Иванов. 
Открих го, когато подготвях 
дипломната си работа по журналистика.
Безподобен в разказите си.
Събрани истории тук- 
в Кривата на Щастието.
Уж неща от спорта.
 Всъщност от Живота!

май 23, 2015

Тогава, когато говорим на различни езици. Нашият малък Вавилон.
Нищо не е както преди. Нищо не е въобще.
Тогава, когато страдаш от липса на внимание. Какво, да не си на шест?!
Не всички мои копчета работят. Престани да ме поправяш, аз съм си такава- счупена!
Тогава, когато едногодишно е целият ми свят!

С което си мълчим… на един и същ език!

май 15, 2015

the truth about love

 Нямам нищо общо с теб. Освен едно дете.

април 21, 2015



В град на призраци попадам. Недоизказаното сериозно уврежда вашето здраве!
Моето със сигурност. Заела съм се да разчиствам стари сметки.
Ще науча дъщеря си винаги да казва и прави онова, което чувства!
Грешка.
Тя ще ме научи!
Казват, че няма нужда да се тревожим как ще възпитаме децата си, защото те рано или късно ще заприличат на нас. Затова е по-добре да работим върху себе си.

Keep breathing…

Измъчени очи не ми се бяха случвали, откакто…
Разбрах- Хората от сегашното…могат да те изхвърлят от бъдещето.
Заличена съм с коректор! Даже не личи, че някога била съм. Едно замазано бяло.
Не искам повече да контактуваме- ми пише
Не намирам моето защо? Не намирам логика. Не намирам нищо.
Както се казваше в едно представление: Не можеш да накараш някой да те обича, само защото ти го обичаш!
Преброяване: приятел, упора,  обедно вълшебно, приятни разговори, споделяне, смях, уют….на минус!
Нямам какво да добавя. Понякога хората излизат от живота ти. Точка.



Така да мразя скърцащи врати...





март 06, 2015



Навира щипки в устата ми, докато правя коремни преси на пода. Свободна е…да пълзи, да се катери, да яде кал, шишарки, кокичета, да събира мъх и камъчета в юмруците си. Нямам изречения Ще паднеш, Не яж това, Ще се изцапаш…Оставям я да се опари на горещия радиатор, да прещипе пръсти на шкафа с дрехи, да падне, ако не внимава къде стъпва….Такава майка съм!

Мъжете обичали с очите си, а жените с ушите. Значи той обича клинове с повърнато, прибрана в небрежна плитка коса и несвеж тен. Аз обичам Сърдита ли си или пак си изморена? Ако оставиш лимон до портокал, лимонът става оранжев. Ако стоя дълго време до теб, в какво ли ще се превърна…

Видях как се усмихвам изкуствено. Как роклята очертава бедрата ми. Личи ми, всичко ми личи на мен- притеснението, непукизма, смеха, изкуственото…На празник с непонятна музика. Няма как …дасъмсебеси. Оставете ме да се катеря, да ям шишарки и кокичета, да събирам мъх и камъчета….

Да ми се гледа през прозореца искам!

декември 31, 2014

В 2014 оставям:
  • Чувството за вина, когато излизам без детето. Случвало ми се е точно веднъж. Не е здравословно за никой, така че, оставям виновното тук.
  •   Прекалената докачливост, дребнавост, сърденето за малки неща, обидчивостта, когато не разбирам чуждия хумор. От хормоните е, така се оправдавах! От бременността е. От преумора е. От недоспиване е…Еее! Стига вече!
  •   Излишните килограми, дори няколко, които ми трябват. Тайната е: балансирано разделно хранене, спорт, прохождащо дете.
  •  Колебливостта. Много ми се иска да се отърва от нея, преследва ме цял живот. Сериозни дилеми решавам за секунди, но трябва ли да избера нещо от менюто в ресторанта, минават векове и накрая пак не съм сигурна, че точно поръчаното искам да ям.
  • Пренебрегването на него. Отдалечихме се след раждането на  детето, не мислиш ли?- питам го. „Само физически!“- ми отговаря. Дано да е така. Грижите за малкия човек са като лавина за отношенията между мъжа и жената. Стихия! Опитваш се да оцелееш, да не те затрупа, да се стоплиш след. Всеки иска усмихнато лице, когато се прибира у дома!