Навира щипки в устата ми, докато правя коремни преси на пода. Свободна е…да пълзи, да се катери, да яде кал, шишарки, кокичета, да събира мъх и камъчета в юмруците си. Нямам изречения Ще паднеш, Не яж това, Ще се изцапаш…Оставям я да се опари на горещия радиатор, да прещипе пръсти на шкафа с дрехи, да падне, ако не внимава къде стъпва….Такава майка съм!

Мъжете обичали с очите си, а жените с ушите. Значи той обича клинове с повърнато, прибрана в небрежна плитка коса и несвеж тен. Аз обичам Сърдита ли си или пак си изморена? Ако оставиш лимон до портокал, лимонът става оранжев. Ако стоя дълго време до теб, в какво ли ще се превърна…

Видях как се усмихвам изкуствено. Как роклята очертава бедрата ми. Личи ми, всичко ми личи на мен- притеснението, непукизма, смеха, изкуственото…На празник с непонятна музика. Няма как …дасъмсебеси. Оставете ме да се катеря, да ям шишарки и кокичета, да събирам мъх и камъчета….

Да ми се гледа през прозореца искам!

В 2014 оставям:

• Чувството за вина, когато излизам без детето. Случвало ми се е точно веднъж. Не е здравословно за никой, така че, оставям виновното тук.
•   Прекалената докачливост, дребнавост, сърденето за малки неща, обидчивостта, когато не разбирам чуждия хумор. От хормоните е, така се оправдавах! От бременността е. От преумора е. От недоспиване е…Еее! Стига вече!
•   Излишните килограми, дори няколко, които ми трябват. Тайната е: балансирано разделно хранене, спорт, прохождащо дете.
•  Колебливостта. Много ми се иска да се отърва от нея, преследва ме цял живот. Сериозни дилеми решавам за секунди, но трябва ли да избера нещо от менюто в ресторанта, минават векове и накрая пак не съм сигурна, че точно поръчаното искам да ям.
• Пренебрегването на него. Отдалечихме се след раждането на  детето, не мислиш ли?- питам го. „Само физически!“- ми отговаря. Дано да е така. Грижите за малкия човек са като лавина за отношенията между мъжа и жената. Стихия! Опитваш се да оцелееш, да не те затрупа, да се стоплиш след. Всеки иска усмихнато лице, когато се прибира у дома!

Термометърът на връзката ни падна зад дивана. Като луда търся признаци на замръзване. Подарявам ти шапка и шал и те умолявам да ги носиш. Който е казал, че детето сближава двама души, явно няма деца. Жонглирането с ролите на жена, майка, домакиня и съпруга е …циркаджийска работа! Майчинството е някакъв интересен вид самота. Общуваш неандерталски. Обичаш безусловно. Паднало листо, цветно копче, пластмасова капачка, пакет носни кърпички, празна бутилка от минерална вода, картонена опаковка, запалена лампа, ключовете от колата…Уча се от дъщеря ни, да се радвам на дребните неща! Сетивата ми са съвършени! Децата ни избират. Те са наши учители! Най-прекрасното й качество, на което се възхищавам и искам да притежавам, е да забравя бързо лошото!

Иначе

Панаирът на книгата мина без мен. Моите издания няма да имат автограф от автора. Ще са с повърнат спанак.

Бях си набелязала два филма, които да гледам. Не гледах нито един.

Развих зависимост да правя снимки.

С появата на детето, разбрах ,че мога да обичам някой, без дори да го познавам.

И е хубаво! И няма нищо страшно! И никога няма да бъде „както преди“!

…

Всичко да имаш,

нищо да нямаш,

Цялата да си една шепа.

Всичко да даваш,

нищо да вземаш.

…

Всичко!

-Това ти остава!!!

                            Блага Димитрова

The File Doesn't Exist

Това, че те обичам, няма нищо общо с теб…

Обитавам собствените си състояния, гоним се, надлъгваме.

Натъпкала съм усмивките си като памук в неподходящ размер обувка!

Остави ме да се боря с хормоните си и да избирам бавно сурови ядки в магазина. Не ми пипай хаоса и не ме убеждавай как се чувствам!

Файлът на животът ми преди не съществува!

Имам „едно детско спане“ време , за да: се къпя, храня, гладя, чистя, готвя, чета, пиша…И винаги трябва да избирам кое да отпадне!

Искам и аз като нея да изучавам тепърва света! Интересът ми куца.

Напоследък имам: здрав гръб, издръжливи ръце и железни нерви.

Скучна съм! И отегчителна!

Как никога не успявам да прескоча тези сатурнови дупки?!

Да се изкъпя бавно- това си пожелах в деня.

Онези, които ме забравиха, са…онези, които ме забравиха!

Не ми звънете и догодина!

Това, че ви обичам, няма нищо общо с вас!

The file doesn't exist!!!

Ху Ем Ай ?

Нетърпението ти е нетърпимо. Умората е прът в спиците на трезвото ми мислене. Приемам се за нормална, но той  лудият не осъзнава, че е луд. Искам да съм впити нокти във врата ти, ама така не се обича. Да те управлявам с дистанционно! Бременните ми дрехи ВЕЧЕ не ми стават,а предишните- ВСЕ ОЩЕ. Напоследък нищо не ми става...Предстои да опозная Палечките в мен. Нова Съм Си.Чета на дъщеря ни Физика на Тъгата. Усмихва се, несъзнателно казват. Не вярвам. Тя вижда ангели...Все още!

инсомния

Избра да се роди точно преди месец. 

Има големи бузи и много коса.

 Сякаш беше вчера денят прекаран в контракции.

 Благодаря на Бог, на дългите години спорт 

и на акушерката, която избрах, защото родих като по учебник.

Да я прегръщам, когато е сънена и топла, 

да слушам звуците, които издава, когато я кърмя,

 да вдишвам аромата й на бебе,

 да заспиваме и двете върху сърцето на баща й...

 Обичането придобива нова форма.

-Здравей клонирана жено!- ми пише Диана- а аз се смея на вечните й смешки.

Когато родих, се обадих на мама, за да й се извиня!