май 20, 2011

Пътят от вкъщи до работа

Излизам от входа без да тряскам вратата. Малък първокласник с голяма раница. Пее непозната песничка и тътри ботушки. Две котки- опърпани, рошави и мръсни. Живеят пред блока. Храня ги с роял-канина на Рафа с добавени витамини за козина. Струва ми се иронично. Котките почти се сбиват. Номера е да им сипеш бързо на две отделни места. Справям се. Хвърлям боклука в контейнера. Две ‘лелки на чистотата’ се карат коя мете по-добре. Използват микс от два езика-  класическа комбинация. Оранжевите им елеци ме заслепяват. Завивам се с красивия си шал в розово и сиво, слагам си розовите ръкавички и джудженската шапка. Имам десет минути път, но студ не ми се търпи. Виждам дребно учениче опаковано почти толкова добре, колкото съм и аз. Две нинджи се разминават по тясна пътечка. Усмихвам се под шала. Японските сгъвки на очите ме издават. Отминаваме. Лелка си простира гащите на балкона. Вижда ме, че я гледам. Смущавам се. Гащите са бели, огромни. Представям си как лелката лети с тях. На тротоара смешен чичко клекнал до червен голф четворка, удостоява минувачите с косматия си задник. Я, касичка! Някой има ли левче да пусна...Почти съм до офиса. Пушещ комин. Моторист по тениска. Баба с два бастуна. Огромен камион едва завива. Зелена светлина на светофара. Дете яде закуска в колата и маже мазно по стъклото. Спъвам се в кеца си. Крайчето на джудженската шапка подскача. Търкалям пръсти по оградата. Представям си как ме удря ток от оградата и яйцата, които нося в раничката се сваряват. Подритвам камъче. Пак. И пак. Оръфано куче пред офиса. Пази. Влизам. Скука, добър ден!

Няма коментари: