Ако не бях безумно влюбена в театъра и думите, никога нямаше да срещна теб. Ако не беше ти, никога нямаше да разбера, че съм красиво достойна и очите ми прощават непростимото. Че умея да преглъщам сълзите си, които ме прорязват отвътре.
Срязвам пъпната връв свързваща ме с утробата на нашата любов. Време е да започна да се храня сама... Толкова дълго агонизира любовта ни гладна, че от грозно не мога да си я позная.
Аз съм си по-важен!- ми казваш.
От необичането ти умирам за последно.
Оставям те. Бъди си важен.
Не е това, че връзката ни няма бъдеще. Тя просто няма настояще.
1 коментар:
Колко егоистично... но щом си е по-важен, дано той и егото му си съжителстват добре заедно. В тази комбинация трети ще е излишен.
Публикуване на коментар