След такъв тренировъчен лагер, няма как да съм същата. Друга съм вече. Пречистена и преродена. Косата ми отново расте. Кожата ми диша. Клетките сменени. Енергията ми отново прибрана, точно под пъпа. Мъдростта, която дишах. Сълзите ме измиха. Докоснах се до велик човек- гледах, говорих, попивах го! Той имаше отговори на всички въпроси. И аз търсещата- намерих! Японският мъдрец взе ръката ми в своята и каза: „Най-важно е да имаш сърце!“

И някъде там, измежду тежките тренировки, пролятата пот и учестеното дишане- преодолях себе си и простих!