 |
след сто публикации съм излекувана от онзи, чието име не пазя след сто публикации рисувам сърца по стената отново отново се смея отново съм себе си и стискам пастата за зъби през средата смея се от диафрагмата и ви благодаря, че ме обичате въпреки и май още някой си нося и се уча да готвя с прекрасната Маги треньорът ми каза веднъж може сто пъти да паднеш, сто пъти ще се изправиш черупката ми се пропуква след сто годишен сън |
6 коментара:
И никога не забравяй , че с усмивката си можеш , да преобърнеш света - Ей така. Че страстта ти извира от всяко къстче на душата ти. Че една дума може да напави човек неземно щастлив. Че си като вълшебство и топлиш дните, и нощите. Че не трябва да бягаш. Че никога не е лесно, ама пък е хубаво . Че можеш да бъдеш обичана, както никой друг. Че търсенето на никога не свършва. Че винаги се изправяш, когато паднеш - Ус.
Аз вече го знам , от Теб - сега ти го казвам, не го забравяй...
HOW CUTE IS THAT? ^^
Ооо, мисля, че ще се размажа! Топлиш ме, Тина, много ме топлиш... точно над диафрагмата, вляво! ;-) :-*
плача, плача!
ВеСи, не плачеш сама! ;-)
Ах,мили...мили мои,Обичам Ви!
За мен е чест! *поклон*
Публикуване на коментар