 |
В послушните тихи моменти премълчавам бури и природни бедствия. По дланта ми малки птички образувани от стиснати нокти летят. С кухненски миксер разбиваш разранените ми вътрешности до хомогенна смес и в нови формички изливаш и печеш на умерена температура. Дните ни заедно са като кучешки години- една се равнява на седем. Подреждаш Рубик куб-а на душата ми по цветове, така че да съвпадат. Непишеща съм напоследък, по картички и разхвърляни бележки само. Понякога съм бяла и добра. И с риск да се изгубя те намирам. Закъсняло обичам те се пребива по стълбите на коридора, точно на осемнадесети декември към един през нощта. Закъсняло хубаво, не е на хубаво... ... Равносметките наближават, новите обещания също. |
декември 27, 2011
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
4 коментара:
липсваш. не се губи повече!
Млада и хубава , откровена ,ръкопляска шумно и прави гримаси - до вчера беше хвърлено зарче ,
днес се учи да е дама.
Сварила грахът , и принцесата не усетила нищо под дюшека .
Трошичките си от остатъци хвърля по пътя , да не се загуби отново . . .
Нека ноща ти бъде нежна.
прегърната - кадифена
"Непишеща съм напоследък." /Спокойно - съвпадаме./ ;-)
ВЪлнувашо и възхитително!!!
Публикуване на коментар