 pic |
Фирмено обучение как да общувам с клиенти. Два дни се учих да слушам. В крайна сметка, установих, че не чувам. ... - Искаш ли кафе? - Не. - Ще ти направя все пак... *** - За колко да навия алармата? - За седем. - Добре, навивам за седем без десет. ... Цял живот живея в заблуда, че чувам, че нося хубави обувки и че съм метър и седемдесет висока. Все си мисля, че на другите жени не им се лющи лака, никога не пресоляват лещата и кексовете им се опичат не само отгоре... В асансьора срещам момченце, води малко черно куче. - Как се казва кученцето?- питам и милвам меката му козинка. - Бари! То е мое! - И аз искам куче, но за сега имам само котка. - Ами като ти почине ... тогава може! Смешно ми стана. Като ти почине каза... Когато губиш, не знаеш какво печелиш! Когато не чувам, не осъзнавам колко много виждам! |
февруари 08, 2012
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Винаги съм се радвала на откровеността на децата и на това колко лесни решения намират на сложните ни проблеми. Нищо не е необратимо, нищо не е непоправимо... :)
:-D Тинааа! :-*
/Btw, и аз имам черно куче! ;-) Е, с малко бяло, но все пак... Хах, имам си и птица. :-))/
Ах, че хубаво, красива моя Baby! И как се казва кученцето:):):)
Джесика! :-D В интерес на истината, когато го кажа за човек ми звучи ... хаха, глупаво! Но когато си мисля за нея или го казвам на/във връзка с НЕЯ... изведнъж вече изобщо не е същото. ^^ :-D Ноо... какво да се прави - измислих ѝ го като бях на без малко 9 години! Все пак смятам, че мнооого ѝ отива! ;-)
прекалено много бъдеще
нахлу
и ние неподготвени
букваме мечти под наем
в безумно състезание
Когато губиш винаги получаваш нещо и обратното, когато получаваш също и губиш. Може би това е начина по който става кръговрата в живота...
Публикуване на коментар