Вали без да ми се иска. Днес съм сама в
къщи и никакво неделно гушкане не ме очаква. Настроението ми е под земята,
заровено в луковичките на дворните кокичета. От утре- обратно в реалността-
офисна клюкарщина, чужди болни амбиции, побъркващи телефони, нечовешки
изисквания, нулева екипна работа и вълче отношение. Когато съм на работа не
браня цели и стремежи. Прекалено съм заета да пазя добротата и детското в мен. Освен
парични глоби, нищо не могат да ми вземат! Да ми дадат, още по-малко...
P.S. Не четете „Петдесет
нюанса сиво”, ако няма някой на близо, с който е разрешено да правите секс!
2 коментара:
Хахаха, тази книга все повече започва да ме привлича... :D
Имам същия опит с книгата, беше доста... неудобно. Жалко само, че няма по-голяма литературна стойност, добър замисъл, но лошо изпълнение.
Публикуване на коментар