ноември 29, 2011

Абсолем


 pic
 Да се вгледам в себе си и друга да се искам.
Нямам сетива. Запушен нос и изгорели пръсти.
Красива си! -ми казва. - Негримирана и рошава.
Е, как бе...?!
Намирам стари картички от него, писал ми колко ме о...
ооо я стига?!...
Запалвам лулата на мира. В мир се искам, в тишина, в хармония.
На този блог...най-хубавото сте ми вие!

Прекалено ли се грижим за мъжете
и ставаме ли техни майки?!
....питам.

КОЯ СЪМ АЗ?!
Абсолем ще каже дали съм истинската


ноември 25, 2011

Гримирам тъгата си. Боли от разтегнати устни.
Смехът от гърлото ми няма нищо общо с мен.
Пластмасова бях от глава до пъп. С кецове под роклята.
Празен ми апартамента.  Кафе и сандвичи няма за кой.
Бивш означава минало свършено.
„Имаш суитчър тук и пижама...“- ми казва.
-Хвърли ги! Не искам да пазя нищо свързано с нас.
Представяте ли си да си лягам с пижамата,
която е докосвал, докато съм била в нея?!
Стари контузии болят като нови.
Всичко чупено у мен е...всичко чупено.
Дреба е на състезание.
Сънувам я как печели. После й подавам жълто яке?!
Под ноктите ми растат цветя. Полива надеждите ми.
Мека и разпиляна съм. Засилена хетеросексуалност.
А!
Не ми пушете в асансьора, селяни!!!



 

ноември 17, 2011


след сто публикации
съм излекувана от онзи, чието име не пазя
след сто публикации
 рисувам сърца по стената отново
отново се смея
отново съм себе си
 и стискам пастата за зъби през средата
смея се от диафрагмата
и ви благодаря, че ме обичате въпреки
нося в сърцето си Веселина и Baby
и май още някой си нося
и се уча да готвя с прекрасната Маги
треньорът ми каза веднъж
може сто пъти да паднеш, сто пъти ще се изправиш
черупката ми се пропуква
след сто годишен сън






ноември 14, 2011



пририсувай ми тъгата
детайлна я искам
рамкирана
кой те повреди така, ме пита
един никой, отговарям
виж к‘во
ако ще ме удряш
не ме милвай преди това



ноември 11, 2011



pic
любовта към него изветрял парфюм той се пише с малка буква затрих си миналото колко време чакаме докато отново имаме смелост да скочим стига драма куин пор фавор искам по-леко и само тук само сега затварям страницата дойдох видях повърнах пуснала съм да си ходи оня важния  тогава когато потече влюбената вода и си полях пижамата водомерът ми отчита начало вълнението ми ново приготвя спагети прибира ме от залата и опитва да разбие черупката ми    след колко време ви питам се осмеляваме отново
а!


ноември 03, 2011

Хипертония

Изтръгна пеперудите от корема ми.
Разрезът хваща коричка.
Само красив белег ще напомня.
След време...

Като Радина
искам да съм единствената клечка в кибрита му.
Но съм
горната граница на кръвното му.

ноември 02, 2011


Опъват ми нервите в офиса. Държа се на една кукичка.
От натягане тръбите им се късат.
Сутринта обличам тишърт.
Без сутиен и личи.
Шефката много се дразни, неприлично било.
 Бунтуваш се красиво, ми казва Дидс.

Една приятелка разказва...
След ужасна тяхна оперативка
шефът попитал Някой има ли въпроси?
 и тая моята казала:  Да! Може ли един лист?
... и си написала молбата за напускане.