януари 30, 2012

Without Love There is Nothing

януари 28, 2012

Разтърсва сетивата ми! За секунди ме стопля и изстудява. Тръпката ми държи опряна в кокалчето и като се наложи натиска до кръв. Промива раната после.
Няма такова категорично гушкане- мъжко и силно.
В училището за жени съм най-старателната ученичка. Несигурна, прилежна, изпълнителна. Изучавам женската природа. Интересно е, записвам и запомням. Опърничавото ми понякога виновно- в бележника за забележките. Критиката е градивна, нищо че ставам метър и десет, след.Трудно ми е. Искам повече естроген и червило. Сега какво да правя мускулите, които трупах като състезател през годините?!
– Защо не си ми казала, че обувките ми са ужасни?!- питам приятелка
– Мислех, че ги носиш рядко.

Искам да съм многостна жена
...и Атина Палада с Афродита да сменя!



януари 17, 2012

2011 Година на Промени

Неписала отдавна.
Писала и трила.
 Чете ли ви се, понеже
 ... не знаех.
 Дали смисъл има.
Споделям миналата:

Януари
Нов дом. И аз нова. Краят е всъщност начало. Отрязвам косата си. Подреждам по фън шуй. Изхвърлям кашони. Предусещане за раздяла.

Февруари
Тежък месец. Кратък, добре че. Забранява глаголите обичам, липсваш. Любовта се опитвам да спася. Той се опитва да я убие. Покривът протича.

Март
Обичам март, защото Мишо е рожденик и аз имам повод да му се обадя. Догодинапосъщотовреме.

Април
Най-добрата ми приятелка и сестра ми. През април родени. Тогава се роди и този блог. Заченат от тъга и копнеж за споделяне на думите. Мисля, скоро ще се разделим. Изричам през април на глас.

Май
Нашият месец. Тогава, когато. На 19-ти. Пейка Чехов Аз и Ти. Минало свършено. Той- студен и безхаберен. Унизително. Страшно. Скоро 19-ти няма да означава нищо.

Юни
Събирам смелост през юни. Аз бях до тук, не мога. Ха? Така ли стана? Няма ли да ме търпиш повече? Не не мога повече. Всичко си дадох. Благодаря ти, че се обади, но Аз съм си по-важен! ... Не помня да съм плакала толкова дълго, колкото през юни. – Това, че го напусна- ми казва Све- е най-умното нещо, което си правила напоследък!

Юли
Преминава в подготовка за тренировъчен лагер. В контузена китка. Операция. През юли намирам Калина и Яна. Пречиствам се с мъдростта на един японец. Свалям 4 килограма. Преодолявам себе си!

Август
Случва ми се тя. Смях, пясък между пръстите, трохи в леглото, бира в хладилника, музика, ютия, некупени пържени картофи, кюфте и люта чушка от Happy. Заобичвам Диана през август. Обърквам текила сънрайз с маргарита. Сис е бременна.

Септември
Изнасилвам сетивата си. Счупена съм. Прочитам „Мила Мерилин”. Септември е пълен с хора. И празна мен.

Октомври
Посрещам в планината на Априлци. Сватба. Пием, пеем, пишем пожелания. Нейното силно Да. Гледам „Островът” и „Кецове”. Състезание по карате. Рожденият ми ден. Италианска храна и подаръци.

Ноември
През ноември се влюбвам. През ноември животът ми започва отначало. ТОЙ. Изтрива миналото ми. Промива раните. През ноември спирам да плача и най-после се осмелявам да обичам отново.

Декември
...ми е само в него, в нас и ние!


декември 27, 2011


В послушните тихи моменти премълчавам бури и природни бедствия.
По дланта ми малки птички образувани от стиснати нокти летят.
С кухненски миксер разбиваш разранените ми вътрешности до хомогенна смес и в нови формички изливаш и печеш на умерена температура.
Дните ни заедно са като кучешки години- една се равнява на седем.
Подреждаш Рубик куб-а на душата ми по цветове, така че да съвпадат.
Непишеща съм напоследък, по картички и разхвърляни бележки само. Понякога съм бяла и добра. И с риск да се изгубя те намирам.
Закъсняло обичам те се пребива по стълбите на коридора,
точно на осемнадесети декември към един през нощта.
Закъсняло хубаво, не е на хубаво...
...
Равносметките наближават, новите обещания също.

декември 08, 2011



забременява ме с женственост
в утробата ми растат лакирани нокти и високи токчета
раждам красота и нетипичност
да вървя изправена ме учи
да съм нежна искам
жената в мен- терминът й скоро
ако я родя
ще ме обичаш ли вечно
страх ме е
сираче не ми се живее
убиец още по-малко


декември 01, 2011



Спя негушната и развита. Раменете ми студени.
Сутрин къдриците по главата ми
сочат всички посоки, в които се лутам.
Лабиринт.
Ще науча всички знаци наизуст,
за да намирам пътя към теб винаги.

Провалям се на теста с граховото зърно.
Търся женското си. Да го показвам вече мога.
Ако казваш обичам те прекалено често,
изгубват ли думите смисъл?


ноември 29, 2011

Абсолем


 pic
 Да се вгледам в себе си и друга да се искам.
Нямам сетива. Запушен нос и изгорели пръсти.
Красива си! -ми казва. - Негримирана и рошава.
Е, как бе...?!
Намирам стари картички от него, писал ми колко ме о...
ооо я стига?!...
Запалвам лулата на мира. В мир се искам, в тишина, в хармония.
На този блог...най-хубавото сте ми вие!

Прекалено ли се грижим за мъжете
и ставаме ли техни майки?!
....питам.

КОЯ СЪМ АЗ?!
Абсолем ще каже дали съм истинската