![]() |
| pic Така ме наричат. Новото момиче. Животът ми е нов. -Заминавам си за София и искам да дойдеш с мен! Мислих с пеперудите си, не с главата! Казах Да. ... Тук ударенията не са това, което бяха. Хората са нечовешки любезни и имат твърдо "Е" ... Изгубвам се и се намирам. Уж всичко е тук, а нямам време за него. София е много добре организирана лудница. Имам планина. Морето мечтая. ... Пиша необмислено и хаотично. Липсвате ми много! ... В офиса чувам: -Абе, новото момиче има много странен смях! -Абе, аз съм седнала зад вас.... ... Моята Диана е тук. И аз съм някъде.... |
март 16, 2012
Новото момиче
февруари 08, 2012
![]() pic |
Фирмено обучение как да общувам с клиенти. Два дни се учих да слушам. В крайна сметка, установих, че не чувам. ... - Искаш ли кафе? - Не. - Ще ти направя все пак... *** - За колко да навия алармата? - За седем. - Добре, навивам за седем без десет. ... Цял живот живея в заблуда, че чувам, че нося хубави обувки и че съм метър и седемдесет висока. Все си мисля, че на другите жени не им се лющи лака, никога не пресоляват лещата и кексовете им се опичат не само отгоре... В асансьора срещам момченце, води малко черно куче. - Как се казва кученцето?- питам и милвам меката му козинка. - Бари! То е мое! - И аз искам куче, но за сега имам само котка. - Ами като ти почине ... тогава може! Смешно ми стана. Като ти почине каза... Когато губиш, не знаеш какво печелиш! Когато не чувам, не осъзнавам колко много виждам! |
февруари 02, 2012
![]() |
| pic Като храна с отрицателни калории са. За да общувам с тях, изразходвам повече енергия, отколкото получавам. Критични без покритие. Изискващи до безобразие и дразнещо. Колкото и да се старая, колкото и леко да стъпвам, колкото и да ми е изправен гърба, не мога да достигна желаното ниво. Една добра дума не каза. Тайно поправям правописните грешки във файла, защото ме е срам да й кажа, че има грешки. Усещам се като вулкан, скоро ще съм бедствие. Изгубваме ли себе си в старанието си да сме перфектни? |
януари 30, 2012
![]() |
| pic here Гневът почервенява вътрешностите ми, досущ като червеното цвекло от салатата. Докато ям трева и орехи, ми обяснява- имало проблем?! Не понасям да се чувствам безпомощна. Не понасям работодателят да управлява живота ми. Представям си как заставам пред тях и започвам да стрелям на посоки, без да трепна, с отворени очи ... убивам всички шефски гъзове. |
януари 28, 2012
януари 17, 2012
2011 Година на Промени
Абонамент за:
Публикации (Atom)






