юли 08, 2013
юли 07, 2013
юни 23, 2013
хепиту дей?
Не ми
пука за шрифта, който ще избера.
Когато твоята глава е в дискотеката,
моята
простира пране.
Мислено
те патентовам и ти слагам етикет- не пипай!
Безсънието превръща невроните в пихтия.
Говоря три часа с миналото си. Успокоявам се, че ми е
минало.
Липсват ми приятелите. Моите!
Тези не съм избирала аз.
Спъвам се в непознати тротоари.
Ми не е приятно!
Лицемерна съм- казвам, че няма проблем и после тайно
цивря.
И какво ако си вържа косата?! Ще ме обичаш ли по-малко?!
Заключена съм в тиха къща. Чужда.
Когато съм жадна, никога няма наблизо вода.
Не, няма да си купя по-хубав телефон.
Забавлявай се, моето момче, забавлявай се!
Аз ще ти изгладя тениските.
Искам да ми смъкнеш седалката на колелото.
Чуваш ли?!...
април 14, 2013
Сутрешният крос маха
къдравата ми глава. Откача я от раменете и захвърля. Не мисля, когато тичам и
това ми харесва.
Днес готвих в градината. Реших
на слънце и планински въздух.Бездомно куче влезе в двора, отвори си само, сякаш
идвало е и преди... Нахраних го изплашена и недоверчива.
Сънувам как Радина гледа
влюбено, трепери и се вълнува.
април 07, 2013
Мокро в мокро
Вали без да ми се иска. Днес съм сама в
къщи и никакво неделно гушкане не ме очаква. Настроението ми е под земята,
заровено в луковичките на дворните кокичета. От утре- обратно в реалността-
офисна клюкарщина, чужди болни амбиции, побъркващи телефони, нечовешки
изисквания, нулева екипна работа и вълче отношение. Когато съм на работа не
браня цели и стремежи. Прекалено съм заета да пазя добротата и детското в мен. Освен
парични глоби, нищо не могат да ми вземат! Да ми дадат, още по-малко...
P.S. Не четете „Петдесет
нюанса сиво”, ако няма някой на близо, с който е разрешено да правите секс!
април 06, 2013
пеперуди в корема и пясък между пръстите
Сбогувах се с морето и се прибрах при планината. Тиха и
спокойна съм. Пътешествието ми се отрази... Отрази се в мен огледално. Всички
казаха, че СЕГА съм по-красива. Вярвам и усещам. Пеперудите са виновни.
Вече мога да отглеждам цвете, да поливам и обгрижвам. Приискват
ми се неща, които ми се приискват. Дано скоро...
Когато пътуваш си никъде. Нито си тук, нито там. Застанал
в нищото, по средата на сега и преди, откриваш къде наистина искаш да бъдеш. И си
купуваш билет. За планината.
Там, където е сърцето.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

