май 07, 2012

Cinderella



Забравят ме приятелите.
А аз забравям да пиша.
Спокойно браня
личното си пространство.
Пренареждам и чистя. Ремонт навсякъде.
Несигурността си разхождам на токчета.
Купуваме си пералня и входна врата.
Да се перем и да си влизаме.
...

В офиса е училище, затвор и казарма.
Чекирам с нежелание начало,
краят чакам, за да дишам и говоря.

...

-       Ти коя искаш да бъдеш,
Пепеляшка или Спящата красавица?
ме пита шестгодишната Ю.
-       Пепеляшка съм, Ю! Пепеляшка!
  
... 
  
Неказването, лъжа ли е?

март 16, 2012

Новото момиче

pic

Така ме наричат. Новото момиче.
 Животът ми е нов.
-Заминавам си за София и искам да дойдеш с мен!
Мислих с пеперудите си, не с главата!
Казах Да.
...
Тук ударенията не са това, което бяха.
Хората са нечовешки любезни и имат твърдо "Е"
...

 Изгубвам се и се намирам.
Уж всичко е тук, а нямам време за него.
София е много добре организирана лудница.
Имам планина. Морето мечтая.
...
Пиша необмислено и хаотично. Липсвате ми много!
...

В офиса чувам:
-Абе, новото момиче има много странен смях!
-Абе, аз съм седнала зад вас....

...
Моята Диана е тук.
И аз съм някъде....

февруари 08, 2012



pic

Фирмено обучение как да общувам с клиенти.
Два дни се учих да слушам. В крайна сметка, установих, че не чувам.
...
-          Искаш ли кафе?
-          Не.
-          Ще ти направя все пак...

***
-          За колко да навия алармата?
-          За седем.
-          Добре, навивам за седем без десет.

...

Цял живот живея в заблуда, че чувам, че нося хубави обувки и че съм метър и седемдесет висока. Все си мисля, че на другите жени не им се лющи лака, никога не пресоляват лещата и кексовете им се опичат не само отгоре...

В асансьора срещам момченце, води малко черно куче.
-          Как се казва кученцето?- питам и милвам меката му козинка.
-          Бари! То е мое!
-          И аз искам куче, но за сега имам само котка.
-          Ами като ти почине ... тогава може!

Смешно ми стана. Като ти почине каза...
Когато губиш, не знаеш какво печелиш!
Когато не чувам, не осъзнавам колко много виждам!





февруари 02, 2012

pic

Като храна с отрицателни калории са. За да общувам с тях, изразходвам повече енергия, отколкото получавам. Критични без покритие. Изискващи до безобразие и дразнещо. Колкото и да се старая, колкото и леко да стъпвам, колкото и да ми е изправен гърба, не мога да достигна желаното ниво. Една добра дума не каза. Тайно поправям правописните грешки във файла, защото ме е срам да й кажа, че има грешки. Усещам се като вулкан, скоро ще съм бедствие.
Изгубваме ли себе си в старанието си да сме перфектни?

януари 30, 2012

pic here

Гневът почервенява вътрешностите ми, досущ като червеното цвекло от салатата.  Докато ям трева и орехи, ми обяснява- имало проблем?! Не понасям да се чувствам безпомощна. Не понасям работодателят да управлява живота ми.
Представям си как заставам пред тях и започвам да стрелям на посоки, без да трепна, с отворени очи
... убивам всички шефски гъзове.

Without Love There is Nothing

януари 28, 2012

Разтърсва сетивата ми! За секунди ме стопля и изстудява. Тръпката ми държи опряна в кокалчето и като се наложи натиска до кръв. Промива раната после.
Няма такова категорично гушкане- мъжко и силно.
В училището за жени съм най-старателната ученичка. Несигурна, прилежна, изпълнителна. Изучавам женската природа. Интересно е, записвам и запомням. Опърничавото ми понякога виновно- в бележника за забележките. Критиката е градивна, нищо че ставам метър и десет, след.Трудно ми е. Искам повече естроген и червило. Сега какво да правя мускулите, които трупах като състезател през годините?!
– Защо не си ми казала, че обувките ми са ужасни?!- питам приятелка
– Мислех, че ги носиш рядко.

Искам да съм многостна жена
...и Атина Палада с Афродита да сменя!