февруари 02, 2012

pic

Като храна с отрицателни калории са. За да общувам с тях, изразходвам повече енергия, отколкото получавам. Критични без покритие. Изискващи до безобразие и дразнещо. Колкото и да се старая, колкото и леко да стъпвам, колкото и да ми е изправен гърба, не мога да достигна желаното ниво. Една добра дума не каза. Тайно поправям правописните грешки във файла, защото ме е срам да й кажа, че има грешки. Усещам се като вулкан, скоро ще съм бедствие.
Изгубваме ли себе си в старанието си да сме перфектни?

5 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

изгубваме себе си всеки път, когато се опитваме да бъдем различни от това, което СМЕ!

Анонимен каза...

А от полъха се раждат ветрове. "Когато в единия край на земята пеперудата размаха крилца, в другия край се ражда ураган. " :)

Acapella каза...

а ако за да вървиш напред трябва да се изгубиш многократно?

важни са намиранията.

lenival каза...

Дишай, издишай.

Аз това си повтарям като мантра и се опитвам да не допускам говедата до душата си.
Невъзможно е да си перфектен. Няма смисъл от това, а и натоварва до степен на самобичуване.

Силно гуш за успокоение на вулкана.

Atina In Wonderland каза...

Бях чела едно интервю с Руши Видинлиев, в което го питат:
- Къде се изгуби, защо изчезна от медийната сцена?
- Не съм се изгубил, даже се намерих!
Свих си го този лаф, ей тъй под носа на Руши, и си го ползвам...

Намиранията са важни!Проверено.