март 23, 2013


В необщуването заличавам думите и изразните средства. Неписането притиска всичките ми органи. Лутам се из шрифтове и запетаи.

Животът, който избрах, носи своите полюси. Най-добрият ми приятел зашлеви шамар на колебанията в мен и със собствените ми думи застреля недоволството. Наблюдавам слаби жени как се разхождат по подиум, успокояват ме. Крачат бавно, уверено.
 
Искам и аз така- да не си гледам в краката.

Сутрин съм ранна домакиня, типична, с червена престилка на калинки и небрежно прибрана коса. Готвя с любов, чистя, пера и гладя...как изглаждам само...гънки и неравности! Смислено е само, когато има за кой.

Настъпи ли времето- превръщам домакинята в красива жена. Лакирам й ноктите, обувам високи токчета, гримирам очите й.

Обещах да дам шанс на хората да ме опознаят. Търся приятели. Намирам. Едно момче, с което стоим гръб в гръб, на разстояние- тих, мил, добър, с прекрасно чувство за хумор и много умен. И момиче със странен цвят коса, нещо като идея за русо, но по-скоро не, розово момиче, изненадващо се от мен. „Как може да си толкова добра?!”- ми казва.

Ухае на къща и сготвено.

Как може да съм толкова...

 

август 14, 2012

La Piel que habito

Кожата, в която живея. Не съм се срастнала с нея.
Дреба ми пише, че буквите ми липсвали.
И друго ми липсва.
И други...
Не съм интересна, Дреб! Никак.
Проявявам собственическо чувство.
За първи път ми се случва- да искам да притежавам човек?!
Безумно е. И страшно.

Ако някой е решил да те излъже, нищо не можеш да направиш,
освен да му повярваш.

Това, което ме обгръща...кожа на щастлив човек ли е?

май 07, 2012

Cinderella



Забравят ме приятелите.
А аз забравям да пиша.
Спокойно браня
личното си пространство.
Пренареждам и чистя. Ремонт навсякъде.
Несигурността си разхождам на токчета.
Купуваме си пералня и входна врата.
Да се перем и да си влизаме.
...

В офиса е училище, затвор и казарма.
Чекирам с нежелание начало,
краят чакам, за да дишам и говоря.

...

-       Ти коя искаш да бъдеш,
Пепеляшка или Спящата красавица?
ме пита шестгодишната Ю.
-       Пепеляшка съм, Ю! Пепеляшка!
  
... 
  
Неказването, лъжа ли е?

март 16, 2012

Новото момиче

pic

Така ме наричат. Новото момиче.
 Животът ми е нов.
-Заминавам си за София и искам да дойдеш с мен!
Мислих с пеперудите си, не с главата!
Казах Да.
...
Тук ударенията не са това, което бяха.
Хората са нечовешки любезни и имат твърдо "Е"
...

 Изгубвам се и се намирам.
Уж всичко е тук, а нямам време за него.
София е много добре организирана лудница.
Имам планина. Морето мечтая.
...
Пиша необмислено и хаотично. Липсвате ми много!
...

В офиса чувам:
-Абе, новото момиче има много странен смях!
-Абе, аз съм седнала зад вас....

...
Моята Диана е тук.
И аз съм някъде....

февруари 08, 2012



pic

Фирмено обучение как да общувам с клиенти.
Два дни се учих да слушам. В крайна сметка, установих, че не чувам.
...
-          Искаш ли кафе?
-          Не.
-          Ще ти направя все пак...

***
-          За колко да навия алармата?
-          За седем.
-          Добре, навивам за седем без десет.

...

Цял живот живея в заблуда, че чувам, че нося хубави обувки и че съм метър и седемдесет висока. Все си мисля, че на другите жени не им се лющи лака, никога не пресоляват лещата и кексовете им се опичат не само отгоре...

В асансьора срещам момченце, води малко черно куче.
-          Как се казва кученцето?- питам и милвам меката му козинка.
-          Бари! То е мое!
-          И аз искам куче, но за сега имам само котка.
-          Ами като ти почине ... тогава може!

Смешно ми стана. Като ти почине каза...
Когато губиш, не знаеш какво печелиш!
Когато не чувам, не осъзнавам колко много виждам!





февруари 02, 2012

pic

Като храна с отрицателни калории са. За да общувам с тях, изразходвам повече енергия, отколкото получавам. Критични без покритие. Изискващи до безобразие и дразнещо. Колкото и да се старая, колкото и леко да стъпвам, колкото и да ми е изправен гърба, не мога да достигна желаното ниво. Една добра дума не каза. Тайно поправям правописните грешки във файла, защото ме е срам да й кажа, че има грешки. Усещам се като вулкан, скоро ще съм бедствие.
Изгубваме ли себе си в старанието си да сме перфектни?

януари 30, 2012

pic here

Гневът почервенява вътрешностите ми, досущ като червеното цвекло от салатата.  Докато ям трева и орехи, ми обяснява- имало проблем?! Не понасям да се чувствам безпомощна. Не понасям работодателят да управлява живота ми.
Представям си как заставам пред тях и започвам да стрелям на посоки, без да трепна, с отворени очи
... убивам всички шефски гъзове.