април 14, 2013


Сутрешният крос маха къдравата ми глава. Откача я от раменете и захвърля. Не мисля, когато тичам и това ми харесва.

Днес готвих в градината. Реших на слънце и планински въздух.Бездомно куче влезе в двора, отвори си само, сякаш идвало е и преди... Нахраних го изплашена и недоверчива.

Сънувам как Радина гледа влюбено, трепери и се вълнува.

април 07, 2013

Мокро в мокро


 Вали без да ми се иска. Днес съм сама в къщи и никакво неделно гушкане не ме очаква. Настроението ми е под земята, заровено в луковичките на дворните кокичета. От утре- обратно в реалността- офисна клюкарщина, чужди болни амбиции, побъркващи телефони, нечовешки изисквания, нулева екипна работа и вълче отношение. Когато съм на работа не браня цели и стремежи. Прекалено съм заета да пазя добротата и детското в мен. Освен парични глоби, нищо не могат да ми вземат!  Да ми дадат, още по-малко...

P.S. Не четете „Петдесет нюанса сиво”, ако няма някой на близо, с който е разрешено да правите секс!

април 06, 2013

пеперуди в корема и пясък между пръстите

 
Сбогувах се с морето и се прибрах при планината. Тиха и спокойна съм. Пътешествието ми се отрази... Отрази се в мен огледално. Всички казаха, че СЕГА съм по-красива. Вярвам и усещам. Пеперудите са виновни.
Вече мога да отглеждам цвете, да поливам и обгрижвам. Приискват ми се неща, които ми се приискват. Дано скоро...
Когато пътуваш си никъде. Нито си тук, нито там. Застанал в нищото, по средата на сега и преди, откриваш къде наистина искаш да бъдеш. И си купуваш билет. За планината.
Там, където е сърцето.

март 23, 2013


В необщуването заличавам думите и изразните средства. Неписането притиска всичките ми органи. Лутам се из шрифтове и запетаи.

Животът, който избрах, носи своите полюси. Най-добрият ми приятел зашлеви шамар на колебанията в мен и със собствените ми думи застреля недоволството. Наблюдавам слаби жени как се разхождат по подиум, успокояват ме. Крачат бавно, уверено.
 
Искам и аз така- да не си гледам в краката.

Сутрин съм ранна домакиня, типична, с червена престилка на калинки и небрежно прибрана коса. Готвя с любов, чистя, пера и гладя...как изглаждам само...гънки и неравности! Смислено е само, когато има за кой.

Настъпи ли времето- превръщам домакинята в красива жена. Лакирам й ноктите, обувам високи токчета, гримирам очите й.

Обещах да дам шанс на хората да ме опознаят. Търся приятели. Намирам. Едно момче, с което стоим гръб в гръб, на разстояние- тих, мил, добър, с прекрасно чувство за хумор и много умен. И момиче със странен цвят коса, нещо като идея за русо, но по-скоро не, розово момиче, изненадващо се от мен. „Как може да си толкова добра?!”- ми казва.

Ухае на къща и сготвено.

Как може да съм толкова...

 

август 14, 2012

La Piel que habito

Кожата, в която живея. Не съм се срастнала с нея.
Дреба ми пише, че буквите ми липсвали.
И друго ми липсва.
И други...
Не съм интересна, Дреб! Никак.
Проявявам собственическо чувство.
За първи път ми се случва- да искам да притежавам човек?!
Безумно е. И страшно.

Ако някой е решил да те излъже, нищо не можеш да направиш,
освен да му повярваш.

Това, което ме обгръща...кожа на щастлив човек ли е?

май 07, 2012

Cinderella



Забравят ме приятелите.
А аз забравям да пиша.
Спокойно браня
личното си пространство.
Пренареждам и чистя. Ремонт навсякъде.
Несигурността си разхождам на токчета.
Купуваме си пералня и входна врата.
Да се перем и да си влизаме.
...

В офиса е училище, затвор и казарма.
Чекирам с нежелание начало,
краят чакам, за да дишам и говоря.

...

-       Ти коя искаш да бъдеш,
Пепеляшка или Спящата красавица?
ме пита шестгодишната Ю.
-       Пепеляшка съм, Ю! Пепеляшка!
  
... 
  
Неказването, лъжа ли е?

март 16, 2012

Новото момиче

pic

Така ме наричат. Новото момиче.
 Животът ми е нов.
-Заминавам си за София и искам да дойдеш с мен!
Мислих с пеперудите си, не с главата!
Казах Да.
...
Тук ударенията не са това, което бяха.
Хората са нечовешки любезни и имат твърдо "Е"
...

 Изгубвам се и се намирам.
Уж всичко е тук, а нямам време за него.
София е много добре организирана лудница.
Имам планина. Морето мечтая.
...
Пиша необмислено и хаотично. Липсвате ми много!
...

В офиса чувам:
-Абе, новото момиче има много странен смях!
-Абе, аз съм седнала зад вас....

...
Моята Диана е тук.
И аз съм някъде....