април 14, 2013
Сутрешният крос маха
къдравата ми глава. Откача я от раменете и захвърля. Не мисля, когато тичам и
това ми харесва.
Днес готвих в градината. Реших
на слънце и планински въздух.Бездомно куче влезе в двора, отвори си само, сякаш
идвало е и преди... Нахраних го изплашена и недоверчива.
Сънувам как Радина гледа
влюбено, трепери и се вълнува.
април 07, 2013
Мокро в мокро
Вали без да ми се иска. Днес съм сама в
къщи и никакво неделно гушкане не ме очаква. Настроението ми е под земята,
заровено в луковичките на дворните кокичета. От утре- обратно в реалността-
офисна клюкарщина, чужди болни амбиции, побъркващи телефони, нечовешки
изисквания, нулева екипна работа и вълче отношение. Когато съм на работа не
браня цели и стремежи. Прекалено съм заета да пазя добротата и детското в мен. Освен
парични глоби, нищо не могат да ми вземат! Да ми дадат, още по-малко...
P.S. Не четете „Петдесет
нюанса сиво”, ако няма някой на близо, с който е разрешено да правите секс!
април 06, 2013
пеперуди в корема и пясък между пръстите
Сбогувах се с морето и се прибрах при планината. Тиха и
спокойна съм. Пътешествието ми се отрази... Отрази се в мен огледално. Всички
казаха, че СЕГА съм по-красива. Вярвам и усещам. Пеперудите са виновни.
Вече мога да отглеждам цвете, да поливам и обгрижвам. Приискват
ми се неща, които ми се приискват. Дано скоро...
Когато пътуваш си никъде. Нито си тук, нито там. Застанал
в нищото, по средата на сега и преди, откриваш къде наистина искаш да бъдеш. И си
купуваш билет. За планината.
Там, където е сърцето.
март 23, 2013
В необщуването заличавам думите и изразните средства. Неписането притиска
всичките ми органи. Лутам се из шрифтове и запетаи.
Животът, който избрах, носи своите полюси. Най-добрият ми приятел зашлеви
шамар на колебанията в мен и със собствените ми думи застреля недоволството.
Наблюдавам слаби жени как се разхождат по подиум, успокояват ме. Крачат бавно,
уверено.
Искам и аз така- да не си гледам в краката.
Сутрин съм ранна домакиня, типична, с червена престилка на калинки и
небрежно прибрана коса. Готвя с любов, чистя, пера и гладя...как изглаждам
само...гънки и неравности! Смислено е само, когато има за кой.
Настъпи ли времето- превръщам домакинята в красива жена. Лакирам й ноктите,
обувам високи токчета, гримирам очите й.
Обещах да дам шанс на хората да ме опознаят. Търся приятели. Намирам. Едно
момче, с което стоим гръб в гръб, на разстояние- тих, мил, добър, с прекрасно
чувство за хумор и много умен. И момиче със странен цвят коса, нещо като идея
за русо, но по-скоро не, розово момиче, изненадващо се от мен. „Как може да си
толкова добра?!”- ми казва.
Ухае на къща и сготвено.
Как може да съм толкова...
август 14, 2012
La Piel que habito
май 07, 2012
Cinderella
Абонамент за:
Публикации (Atom)
.jpg)