юли 07, 2013

Eternal Sunshine of the Spotless Mind

Благословени са забравящите!

юни 23, 2013

хепиту дей?


Не ми пука за шрифта, който ще избера.

Когато твоята глава е в дискотеката,

моята простира пране.

Мислено те патентовам и ти слагам етикет- не пипай!

Безсънието превръща невроните в пихтия.

Говоря три часа с миналото си. Успокоявам се, че ми е минало.

Липсват ми приятелите. Моите!

Тези не съм избирала аз.

Спъвам се в непознати тротоари.

Ми не е приятно!

Лицемерна съм- казвам, че няма проблем и после тайно цивря.

И какво ако си вържа косата?! Ще ме обичаш ли по-малко?!

Заключена съм в тиха къща. Чужда.

Когато съм жадна, никога няма наблизо вода.

Не, няма да си купя по-хубав телефон.

Забавлявай се, моето момче, забавлявай се!

Аз ще ти изгладя тениските.

Искам да ми смъкнеш седалката на колелото.

Чуваш ли?!...

 

 

май 23, 2013

Съществува ли "деструктивна любов"? Как изглежда и с какво се храни...

април 14, 2013


Сутрешният крос маха къдравата ми глава. Откача я от раменете и захвърля. Не мисля, когато тичам и това ми харесва.

Днес готвих в градината. Реших на слънце и планински въздух.Бездомно куче влезе в двора, отвори си само, сякаш идвало е и преди... Нахраних го изплашена и недоверчива.

Сънувам как Радина гледа влюбено, трепери и се вълнува.

април 07, 2013

Мокро в мокро


 Вали без да ми се иска. Днес съм сама в къщи и никакво неделно гушкане не ме очаква. Настроението ми е под земята, заровено в луковичките на дворните кокичета. От утре- обратно в реалността- офисна клюкарщина, чужди болни амбиции, побъркващи телефони, нечовешки изисквания, нулева екипна работа и вълче отношение. Когато съм на работа не браня цели и стремежи. Прекалено съм заета да пазя добротата и детското в мен. Освен парични глоби, нищо не могат да ми вземат!  Да ми дадат, още по-малко...

P.S. Не четете „Петдесет нюанса сиво”, ако няма някой на близо, с който е разрешено да правите секс!

април 06, 2013

пеперуди в корема и пясък между пръстите

 
Сбогувах се с морето и се прибрах при планината. Тиха и спокойна съм. Пътешествието ми се отрази... Отрази се в мен огледално. Всички казаха, че СЕГА съм по-красива. Вярвам и усещам. Пеперудите са виновни.
Вече мога да отглеждам цвете, да поливам и обгрижвам. Приискват ми се неща, които ми се приискват. Дано скоро...
Когато пътуваш си никъде. Нито си тук, нито там. Застанал в нищото, по средата на сега и преди, откриваш къде наистина искаш да бъдеш. И си купуваш билет. За планината.
Там, където е сърцето.

март 23, 2013


В необщуването заличавам думите и изразните средства. Неписането притиска всичките ми органи. Лутам се из шрифтове и запетаи.

Животът, който избрах, носи своите полюси. Най-добрият ми приятел зашлеви шамар на колебанията в мен и със собствените ми думи застреля недоволството. Наблюдавам слаби жени как се разхождат по подиум, успокояват ме. Крачат бавно, уверено.
 
Искам и аз така- да не си гледам в краката.

Сутрин съм ранна домакиня, типична, с червена престилка на калинки и небрежно прибрана коса. Готвя с любов, чистя, пера и гладя...как изглаждам само...гънки и неравности! Смислено е само, когато има за кой.

Настъпи ли времето- превръщам домакинята в красива жена. Лакирам й ноктите, обувам високи токчета, гримирам очите й.

Обещах да дам шанс на хората да ме опознаят. Търся приятели. Намирам. Едно момче, с което стоим гръб в гръб, на разстояние- тих, мил, добър, с прекрасно чувство за хумор и много умен. И момиче със странен цвят коса, нещо като идея за русо, но по-скоро не, розово момиче, изненадващо се от мен. „Как може да си толкова добра?!”- ми казва.

Ухае на къща и сготвено.

Как може да съм толкова...