декември 27, 2011


В послушните тихи моменти премълчавам бури и природни бедствия.
По дланта ми малки птички образувани от стиснати нокти летят.
С кухненски миксер разбиваш разранените ми вътрешности до хомогенна смес и в нови формички изливаш и печеш на умерена температура.
Дните ни заедно са като кучешки години- една се равнява на седем.
Подреждаш Рубик куб-а на душата ми по цветове, така че да съвпадат.
Непишеща съм напоследък, по картички и разхвърляни бележки само. Понякога съм бяла и добра. И с риск да се изгубя те намирам.
Закъсняло обичам те се пребива по стълбите на коридора,
точно на осемнадесети декември към един през нощта.
Закъсняло хубаво, не е на хубаво...
...
Равносметките наближават, новите обещания също.

декември 08, 2011



забременява ме с женственост
в утробата ми растат лакирани нокти и високи токчета
раждам красота и нетипичност
да вървя изправена ме учи
да съм нежна искам
жената в мен- терминът й скоро
ако я родя
ще ме обичаш ли вечно
страх ме е
сираче не ми се живее
убиец още по-малко


декември 01, 2011



Спя негушната и развита. Раменете ми студени.
Сутрин къдриците по главата ми
сочат всички посоки, в които се лутам.
Лабиринт.
Ще науча всички знаци наизуст,
за да намирам пътя към теб винаги.

Провалям се на теста с граховото зърно.
Търся женското си. Да го показвам вече мога.
Ако казваш обичам те прекалено често,
изгубват ли думите смисъл?


ноември 29, 2011

Абсолем


 pic
 Да се вгледам в себе си и друга да се искам.
Нямам сетива. Запушен нос и изгорели пръсти.
Красива си! -ми казва. - Негримирана и рошава.
Е, как бе...?!
Намирам стари картички от него, писал ми колко ме о...
ооо я стига?!...
Запалвам лулата на мира. В мир се искам, в тишина, в хармония.
На този блог...най-хубавото сте ми вие!

Прекалено ли се грижим за мъжете
и ставаме ли техни майки?!
....питам.

КОЯ СЪМ АЗ?!
Абсолем ще каже дали съм истинската


ноември 25, 2011

Гримирам тъгата си. Боли от разтегнати устни.
Смехът от гърлото ми няма нищо общо с мен.
Пластмасова бях от глава до пъп. С кецове под роклята.
Празен ми апартамента.  Кафе и сандвичи няма за кой.
Бивш означава минало свършено.
„Имаш суитчър тук и пижама...“- ми казва.
-Хвърли ги! Не искам да пазя нищо свързано с нас.
Представяте ли си да си лягам с пижамата,
която е докосвал, докато съм била в нея?!
Стари контузии болят като нови.
Всичко чупено у мен е...всичко чупено.
Дреба е на състезание.
Сънувам я как печели. После й подавам жълто яке?!
Под ноктите ми растат цветя. Полива надеждите ми.
Мека и разпиляна съм. Засилена хетеросексуалност.
А!
Не ми пушете в асансьора, селяни!!!



 

ноември 17, 2011


след сто публикации
съм излекувана от онзи, чието име не пазя
след сто публикации
 рисувам сърца по стената отново
отново се смея
отново съм себе си
 и стискам пастата за зъби през средата
смея се от диафрагмата
и ви благодаря, че ме обичате въпреки
нося в сърцето си Веселина и Baby
и май още някой си нося
и се уча да готвя с прекрасната Маги
треньорът ми каза веднъж
може сто пъти да паднеш, сто пъти ще се изправиш
черупката ми се пропуква
след сто годишен сън






ноември 14, 2011



пририсувай ми тъгата
детайлна я искам
рамкирана
кой те повреди така, ме пита
един никой, отговарям
виж к‘во
ако ще ме удряш
не ме милвай преди това